Учителното евангелие на Константин Преславски и южнославянските преводи на хомилетични текстове (IX-XIII в.): Филологически и интердисциплинарни ракурси. Доклади от Международната научна конференция в София, 25-27 април 2023 г. [ПЪЛНОТЕКСТОВО]. Под редакцията на Лора Тасева, Ахим Рабус, Иван П. Петров. (Studia Balcanica 37) София: ИБЦТ-БАН, 2024. ISBN: 978-619-7179-49-1 (print) e-ISBN: 978-619-7179-50-7 (online) DOI: https://doi.org/10.62761/491.SB37

Сборникът „Учителното евангелие на Константин Преславски и южнославянските преводи на хомилетични текстове (IX-XIII в.): филологически и интердисциплинарни ракурси“ съдържа 22 студии, разработени на основата на доклади от едноименния международен научен форум в София. Техните автори – изследователи от осем европейски държави – предлагат нови гледни точки към творчеството на Константин Преславски и най-вече към неговото Учително евангелие, към рецепцията на хомилетичния жанр в по- широк литературно-исторически план, а също и към хоризонтите, които дигиталната хуманитаристика открива пред съвременната медиевистика.

Добриела Котова. Византийските източници на Учителното евангелие на Константин Преславски. – Старобългарска литература, 67-68 (2023): 13-46.

Поради липсата на катена към Марк, в Учителното евангелие или няма отделни слова върху това Евангелие, или има проповеди, събрани от C110.1 и следователно приписани на Йоан Златоуст. Приписването на седем проповеди на Исидор Пелусиот е погрешно и вероятно се дължи на факта, че той е най-цитираният автор в С130. Появата на името му в заглавието на 35-то слово е донякъде вярна: фрагмент от писмо на Исидор, цитиран в катена, наистина е включен в коментарната му част, докато останалата част от текста на катена, преведен от Константин, произхожда от схолия на Север Антиохийски. Схолиите в проповедите, приписвани на Исидор, са анонимни в С130, но вероятно принадлежат на Кирил Александрийски. Откритите неотдавна данни за преводи на текстове от C130 в проповеди извън Учителното евангелие позволяват да се направи изводът, че комплектът от три катени към евангелията на Матей, Йоан и Лука, съставен от един и същ съставител – catenae primae Typus A in Matthaeum et Iohannem (C110.1, C140.1) и catenae Typus A in Lucam (C130) – е циркулирал в славянска среда в края на ІХ и началото на Х в.

Ekaterina Dikova. Towards the History of Words for Hunger in the Old Bulgarian Corpus: On Material from the So-Called Uchitel’noe evangelie by Constantine of Preslav [‘Към историята на думи за глад в старобългарския корпус: върху материал от Учителното евангелие на Константин Преславски’]. – Konštantínove listy/ Constantine’s Letters 16/1 (2023): 22-33.

Статията е посветенаna субстантив, останал извън обсега на изследванията върху Учителното евангелие от IX в. – ал(ъ)кота. Наблюдават се 6 негови появи в този сборник заедно с гръцките им съответствия и преките им контексти в изходния и целевия текст. Проследяват се и производните на същия корен заедно с гръцките им съответствия. След това е представен визуален тезаурус на съвпадащите съществителни имена с корен *alk- според основните диахронни речници. Накрая са представени два синонимни корена – пост– и глад- от гледна точка на разпространението им в паметника и семантичните им особености. Изводите са, че думите за глад в Учителното евангелие са от три корена и че всеки от тези корени има свой точен гръцки аналог: глад- превежда λιμ- и означава „остра нужда от храна“; пост- съответства на νηστ- и е свързан с „доброволно лишаване от храна“, а ал(ъ)к- е свързан с πεῖν- само в по-общото си значение на „нужда от храна“ (но не и в значението си, свързано с „чревоугодничество“). Думата ал(ъ)кота се среща сравнително рядко в по-старите писмени паметници. Въпреки това тя допълва тезауруса на съществителните имена с ал(ъ)к-/лак-, присъща е на старобългарския книжовен език и по-специално на езика на Константин Преславски.

Иван П. Петров. Към преводаческите съответствия на гр. Διανοια в южнославянските преводи на Житието на св. Антоний Велики и старобългарската книжнина. – Кирило-Методиевски студии 33 (2023): 247-270.

Статията е посветена на лексикалните еквиваленти на гръцкото διάνοια, засвидетелствани в трите известни превода на Житието на Свети Антоний Велики. Целта на изследването е Да контекстуализира преводаческите решения по отношение на други ранни и по-късни преводи от гръцки език в старобългарския и среднобългарския език. Освен това в статията се коментират и представят нови данни, които не са достъпни в палеославянската лексикография, но изключително важни за разбирането ни на гръцко-старобългарските лексикални паралели – това включва, но не се ограничава до материал от Скитския патерик, Шестоднева, Учителното евангелие и Изборника от 1073 г. Анализът на лексикалните дани е придружен от сравнителни таблици и коментар на конкретни ключови моменти в текста на Житието на свети Антоний. Ключови думи: Животът на Свети Антоний, гръцко-старобългарски преводи, гръцко-славянски лексикални паралели, аскетична литература, духовни термини.

Martin Ruskov and Lora Taseva. Computer-Aided Modelling of the Bilingual Word Indices to the Nineth-Century Uchitel’noe evangelie. In Leonardo Candela, Gianmaria Silvello (ed.) Proceedings of the 26th International Conference on Theory and Practice of Digital Libraries –Padua, Italy, September 20, 2022, 19-31.

Разработването на двуезични речници към средновековни преводи е свързано с различни трудности. Те произтичат от два типа филологически обстоятелства: а) асиметрията между езика на източника и езика на превода; и б) различните налични източници на оригиналните и преводните текстове. В частност пълното критическо издание на Тихова на Учителното евангелие на Константин Преславски дава сравнително добра представа за старобългарския превод, но не и за гръцкия му изходен текст. Това се дължи на факта, че изданието на Крамер – използвано като паралелен текст в нея – се основава на няколко кодекса, чийто текст не съвпада напълно със славянския. Това води до добавянето на новооткритите паралели от византийски ръкописи и хомилиите на Йоан Златоуст. Подходът ни към тези въпроси е поетапен и има две основни цели: а) да улесним филологическото анотиране на входните данни и б) да разгледаме проявленията на споменатите предизвикателства първо поотделно, за да опростим разрешаването им, а след това и в комбинация. Демонстрираме как моделираме различните видове асиметрични преводни корелати и променливостта, произтичаща от плурализма на източниците. Демонстрираме също как всички тези конструкции се моделират и обработват в крайните индекси. Подходът ни е обобщаващ и се предвижда да бъде приложим и за други преводи от гръцки на старобългарски.

Добриела Котова. Оригинално произведение на Константин Преславски ли е 42 слово на Учителното евангелие? – Старобългарска литература 65-66 (2022): 99-126.

Статията повдига въпроса за оригиналния или преводния характер на тълкувателната част на слово 42 от Учителното евангелие на Константин Преславски, отличаваща се с краткост и липса на същинско изяснение. Цялата беседа се приема за авторов текст на Константин, тъй като досега не са били открити съответствия в гръцки извор. Сравнението с катенни коментари от различни типове към Лк. 17.12–19, показва, че средната част на словото е преводна. Преводът е направен основно по ръкопис, който е съдържал текст от катена към Лука тип А (CPG C 130, VI в.), но има разлики, които отвеждат към други катенни типове. От характера на гръцкия извор произтичат особената краткост и нетипичността на тълкуванието. Отклоненията от основния гръцки оригинал намират паралели с коментара на катена тип B (CPG C 131, VII в.) към същото място от Евангелието, но по-скоро се свързват с фрагменти, запазени в създадената през XI в. катена на Никета (CPG C135). Би могло да се предположи, че средната част на 42 беседа в оригиналния си вариант е следвала катена тип А към Лука, а впоследствие е претърпяла редакция, при която са били направени допълнения под влияние на по-обширна катена. Склонна съм да мисля, че това е катената на Никета.

Лора Тасева. Преводната парадигма на двукоренните думи с ин- ‘един’. – Palaeobulgarica / Старобългаристика, 46/4 (2022): 51-78.

Статията разглежда гръцките лексеми, които мотивират появата на сложни думи с първи компонент ин- в пряко сингулативно значение или в произтичащи от него семантики. Tехните славянски транспоненти в преводни съчинения от IX до XV век са систематизирани въз основа на класически палеославистични речници и няколко десетки двуезични словоуказатели. Извършеният анализ позволява да се направят следните заключения: 1) Коренът ин- ‘един’ участва в думи, предаващи 22 различни гръцки лексеми, а техните славянски съответствия наброяват общо 159 различни речникови единици. 2) Спектърът от значения, предавани чрез морфемата ин- ‘един’, обхваща две основни полета. Едното включва малко на брой лексеми с конкретен сингулативен смисъл, като техните гръцки корелати съдържат винаги μονο-. Другото обединява една доста по-многобройна група думи, които се характеризират със значения ‘събирателност, съвместност, цялостност, съвкупност, единство’ и са мотивирани от разнообразни гръцки морфеми – ὁμο , συν-, ὁλ(ος), (ἅ)πας. 3) Налице са податки, че архаичният корен ин- се е характеризирал с по-широк семантичен обхват от основния му застъпник в езиковия развой – местоименната основа ѥдин-.

Ekaterina Dikova. A Byzantine Poetic Form in a Ninth-Century Bulgarian Poem. [‘Византийска поетична форма в българско стихотворение от IX век’] – Studia Metrica et Poetica 9/2 (2022): 63-91.

В статията се изследва до каква степен най-характерните особености, свързани с т.нар. византийски дванадесетосричник са приложени в Азбучната молитва на Константин Преславски. Текстът ѝ се дава по най-ранния препис Син. 262, тъй като той е единствен от версията, най-близка до глаголическия архетип. Творбата се изследва паралелно с азбучния акростих на св. Григорий Богослов (както е публикуван в PG 37), който е смятан за неин ритмичен модел. Основните заключения са, че Азбучната молитва е ранна реплика на византийския дванадесетосричник, че тя следва неговите ритмични особености до степен близка на тази в акростиха на св. Григорий, че особеностите, смятани преди за отклонения, са обусловени от жанрови специфики и изисквания на реториката, което разкрива византийска образованост на старобългарския книжовник. Въпреки това съдържанието и замисълът на стихотворението несъмнено са насочени към новопокръстената славянска аудитория.

Ivan P. Petrov. The Greek Sources of Učitel’noe Evangelie Revisited: Sermon 20. [‘Отново към гръцките извори на Учителното евангелие на Константин Преславски: Слово 20’] –  Palaeobulgarica 46/2 (2022): 3-29.

Статията представя гръцките източници на слово 20 от Учителното евангелие на Константин Преславски въз основа на изданието на Крамер, но с допълнен материал от 10 други гръцки ръкописни източника. Освен това към гръцкия текст паралелно се представя и текстът от съответната Хризостомова хомилия. Детайлен анализ проследява новодобавените четения, които съответстват по-добре на старобългарския текст на Учителното евангелие. В определени случаи се оказва, че преводачът е използвал катенен и хомилиен източник едновременно. Текстът от изданието на Крамер е допълнително сверен с използвания източник (Cod. Coisl. 23), както и с този, отразен в Суплементума (Bodl. Auct. T. I. 4). По този начин гръцкият текст в статията не само поправя изданието на Крамер, но предлага и нови по-добри четения спрямо старобългарския превод. В заключение са изведени някои обобщителни наблюдения относно връзките между гръцките източници, които биха били полезни при изготвянето на едно бъдещо критическо издание на източниците на Учителното евангелие.

Георги Митов. Византийските новозаветни катени и Учителното евангелие на Константин Преславски: от катената към хомилията (Предварителни наблюдения). –  Palaeobulgarica 46/2 (2022): 29-43.

Статията представя накратко развитието на гръцките новозаветни катени и начина, по който Константин Преславски е използвал като основен източник при съставянето на словата, влезли в състава на Учителното евангелие. Още през втората половина на XIX в. става ясно, че за по-голямата част от словата в Учителното евангелие Константин Преславски е използвал гръцки новозаветни катени, а не самите текстове на тълкувателните беседи на ранните отци на Църквата. В повечето случай преведеният от гръцки текст остава непроменен и представлява най-значимата тълкувателна част на беседата. В някои случаи обаче, във встъпителната и заключителната част на словата си Константин Преславски прибавя обръщения и риторични въпроси към преводния текст, за да го придаде по-голяма риторична експресивност на хомилетичния текст. В допълнение на това, някои от словата съдържат пространни катехитични части, като например разяснението за същината на евхаристията, в слово 51, както и молитвени текстове, като началната молитва в трето слово. Има основание да се смята, че тези части са оригинални Константинови допълнения.

Ivan P. Petrov. The Greek Term Διανοια in Učitel’noe Evangelie and the Classical Old Church Slavonic Texts [‘Гръцката лексема ΔΙΑΝΟΙΑ в Учително евангелие и класическите старобългарски текстове ’]. – Балканско езикознание / Linguistique balkanique 61/1 (2022) 49-67.

Статията разглежда преводните съответствия на гр. διάνοια в старобългарски текстове, причислявани към ранната преводна продукция от IХ-Х в. Развитието на гръцката лексема се проследява накратко в класическия и следкласическия гръцки. Старобългарският материл е ексцерпиран както от лексикографски наръчници и бази данни, така и от изданията на важни паметници, които не са снабдени с речници-индекси като Симеоновия изборник от 1073 г., Йоан-Екзарховия превод на Шестоднев, както и преводите на Третото слово против Арианите от Атанасий Александрийски и Учителното евангелие от Константин Преславски. Материалът е сравнен с данните от други ранни текстове, запазени в по-късни паметници.

Лора Тасева. Хронотопът на старобългарските композита с ин- ‘един’. – Palaeobulgarica 46/1 (2022) 51-80.

В статията се обобщават данните за сложни думи с първа съставка ин- ‘един’ в средновековната славянска книжнина до XV в. Изворите включват както възникнали през старобългарската епоха текстове (вкл. запазени в по-късни преписи), така и по-късни средновековни преводи. Систематизираният материал се анализира с оглед на типа съчинения, в които са засвидетелствани лексемите, хронологията на тяхната поява и битуването им в ръкописната традиция. Извършеното проучване установява съществуването на общо 30 лексеми от разглежданата група, които се обединяват в 15 словообразувателни гнезда. Те се срещат в писмени паметници от различни жанрове, но разпространението им не е равномерно и редица от тях са хапакси. Не се извличат данни за локална обвързаност на този словообразувателен тип, но се потвърждава твърдението, че като цяло композитата с ин- в значение ‘един’ принадлежат към архаичния лексикален пласт. В развоя на старобългарския книжовен език те постепенно биват изтласкани от по-живи двукоренни модели (най-вече с ѥдин‑), а морфемата ин- ‘един’ губи напълно своята деривационна способност и се съхранява само в преписи на ранни текстове. Сред трите реликтови употреби в преводи, възникнали след старобългарската епоха – ѥнодоушьно, иночѧдъ и инорогъ – само последната се появява повече от веднъж и в повече от една творба, а нейното дълголетие се обяснява с това, че назовава библейска реалия.

Добриела Котова. Слово 19 от Учителното евангелие и неговите гръцки източници.Palaeobulgarica 46/1 (2022) 3-28.

Статия търси отговори на въпроса за оригиналния или преводния характер на тълкувателната част на слово 19 от Учителното евангелие на Константин Преславски. В нея има пасажи, за които се допуска, че може да са авторов текст на Константин, тъй като нямат съответствия в основния негов гръцки извор – ексцерпираните и компилираните в катени фрагменти от беседите на Йоан Хризостом към Евангелието от Матей.  Проверката на 20 манускрипта, засвидетелстващи catenae C110.1 and C110.2, различни от публикуваната от Cramer C110.4, с която обикновено се сравнява славянският превод, потвърждава липсата на съответен текст. Хомилетичният характер на основната част на слово 19 насочва търсенията към самата 61 беседа на Йоан Хризостом към Евангелието от Матей.

Направените сравнения и анализ показват: Тълкователната част на 19 слово има изцяло преводен характер. В 61 хомилия се намира гръцкият оригинал на всички коментирани откъси. Константин Преславски е познавал и активно е използвал текста на беседата на Йоан Хризостом. В изчистения от риторика и съкратен коментар на катената той вплита (integrates, incorporates) пасажи, изрази и думи от оригиналната хомилия. В тази нова компилация място намират и негови собствени мисли и думи. Техният характер, спецификите на превода, начинът, по който е постигната симбиозата на фрагментите от двата източника в завършен и въздействаш текст, показват литературния усет и умения на Преславския епископ и първоучител.