Иван П. Петров. Към преводаческите съответствия на гр. Διανοια в южнославянските преводи на Житието на св. Антоний Велики и старобългарската книжнина. – Кирило-Методиевски студии 33: 247-270.

Статията е посветена на лексикалните еквиваленти на гръцкото διάνοια, засвидетелствани в трите известни превода на Житието на Свети Антоний Велики. Целта на изследването е Да контекстуализира преводаческите решения по отношение на други ранни и по-късни преводи от гръцки език в старобългарския и среднобългарския език. Освен това в статията се коментират и представят нови данни, които не са достъпни в палеославянската лексикография, но изключително важни за разбирането ни на гръцко-старобългарските лексикални паралели – това включва, но не се ограничава до материал от Скитския патерик, Шестоднева, Учителното евангелие и Изборника от 1073 г. Анализът на лексикалните дани е придружен от сравнителни таблици и коментар на конкретни ключови моменти в текста на Житието на свети Антоний. Ключови думи: Животът на Свети Антоний, гръцко-старобългарски преводи, гръцко-славянски лексикални паралели, аскетична литература, духовни термини.

Ekaterina Dikova. A Byzantine Poetic Form in a Ninth-Century Bulgarian Poem. [‘Византийска поетична форма в българско стихотворение от IX век’] – Studia Metrica et Poetica 9/2 (2022): 63-91.

В статията се изследва до каква степен най-характерните особености, свързани с т.нар. византийски дванадесетосричник са приложени в Азбучната молитва на Константин Преславски. Текстът ѝ се дава по най-ранния препис Син. 262, тъй като той е единствен от версията, най-близка до глаголическия архетип. Творбата се изследва паралелно с азбучния акростих на св. Григорий Богослов (както е публикуван в PG 37), който е смятан за неин ритмичен модел. Основните заключения са, че Азбучната молитва е ранна реплика на византийския дванадесетосричник, че тя следва неговите ритмични особености до степен близка на тази в акростиха на св. Григорий, че особеностите, смятани преди за отклонения, са обусловени от жанрови специфики и изисквания на реториката, което разкрива византийска образованост на старобългарския книжовник. Въпреки това съдържанието и замисълът на стихотворението несъмнено са насочени към новопокръстената славянска аудитория.

Ivan P. Petrov. The Greek Sources of Učitel’noe Evangelie Revisited: Sermon 20. [‘Отново към гръцките извори на Учителното евангелие на Константин Преславски: Слово 20’] –  Palaeobulgarica 46/2 (2022): 3-29.

Статията представя гръцките източници на слово 20 от Учителното евангелие на Константин Преславски въз основа на изданието на Крамер, но с допълнен материал от 10 други гръцки ръкописни източника. Освен това към гръцкия текст паралелно се представя и текстът от съответната Хризостомова хомилия. Детайлен анализ проследява новодобавените четения, които съответстват по-добре на старобългарския текст на Учителното евангелие. В определени случаи се оказва, че преводачът е използвал катенен и хомилиен източник едновременно. Текстът от изданието на Крамер е допълнително сверен с използвания източник (Cod. Coisl. 23), както и с този, отразен в Суплементума (Bodl. Auct. T. I. 4). По този начин гръцкият текст в статията не само поправя изданието на Крамер, но предлага и нови по-добри четения спрямо старобългарския превод. В заключение са изведени някои обобщителни наблюдения относно връзките между гръцките източници, които биха били полезни при изготвянето на едно бъдещо критическо издание на източниците на Учителното евангелие.

Георги Митов. Византийските новозаветни катени и Учителното евангелие на Константин Преславски: от катената към хомилията (Предварителни наблюдения). –  Palaeobulgarica 46/2 (2022): 29-43.

Статията представя накратко развитието на гръцките новозаветни катени и начина, по който Константин Преславски е използвал като основен източник при съставянето на словата, влезли в състава на Учителното евангелие. Още през втората половина на XIX в. става ясно, че за по-голямата част от словата в Учителното евангелие Константин Преславски е използвал гръцки новозаветни катени, а не самите текстове на тълкувателните беседи на ранните отци на Църквата. В повечето случай преведеният от гръцки текст остава непроменен и представлява най-значимата тълкувателна част на беседата. В някои случаи обаче, във встъпителната и заключителната част на словата си Константин Преславски прибавя обръщения и риторични въпроси към преводния текст, за да го придаде по-голяма риторична експресивност на хомилетичния текст. В допълнение на това, някои от словата съдържат пространни катехитични части, като например разяснението за същината на евхаристията, в слово 51, както и молитвени текстове, като началната молитва в трето слово. Има основание да се смята, че тези части са оригинални Константинови допълнения.

Ivan P. Petrov. The Greek Term Διανοια in Učitel’noe Evangelie and the Classical Old Church Slavonic Texts [‘Гръцката лексема ΔΙΑΝΟΙΑ в Учително евангелие и класическите старобългарски текстове ’]. – Балканско езикознание / Linguistique balkanique 61/1 (2022) 49-67.

Статията разглежда преводните съответствия на гр. διάνοια в старобългарски текстове, причислявани към ранната преводна продукция от IХ-Х в. Развитието на гръцката лексема се проследява накратко в класическия и следкласическия гръцки. Старобългарският материл е ексцерпиран както от лексикографски наръчници и бази данни, така и от изданията на важни паметници, които не са снабдени с речници-индекси като Симеоновия изборник от 1073 г., Йоан-Екзарховия превод на Шестоднев, както и преводите на Третото слово против Арианите от Атанасий Александрийски и Учителното евангелие от Константин Преславски. Материалът е сравнен с данните от други ранни текстове, запазени в по-късни паметници.

Лора Тасева. Хронотопът на старобългарските композита с ин- ‘един’. – Palaeobulgarica 46/1 (2022) 51-80.

В статията се обобщават данните за сложни думи с първа съставка ин- ‘един’ в средновековната славянска книжнина до XV в. Изворите включват както възникнали през старобългарската епоха текстове (вкл. запазени в по-късни преписи), така и по-късни средновековни преводи. Систематизираният материал се анализира с оглед на типа съчинения, в които са засвидетелствани лексемите, хронологията на тяхната поява и битуването им в ръкописната традиция. Извършеното проучване установява съществуването на общо 30 лексеми от разглежданата група, които се обединяват в 15 словообразувателни гнезда. Те се срещат в писмени паметници от различни жанрове, но разпространението им не е равномерно и редица от тях са хапакси. Не се извличат данни за локална обвързаност на този словообразувателен тип, но се потвърждава твърдението, че като цяло композитата с ин- в значение ‘един’ принадлежат към архаичния лексикален пласт. В развоя на старобългарския книжовен език те постепенно биват изтласкани от по-живи двукоренни модели (най-вече с ѥдин‑), а морфемата ин- ‘един’ губи напълно своята деривационна способност и се съхранява само в преписи на ранни текстове. Сред трите реликтови употреби в преводи, възникнали след старобългарската епоха – ѥнодоушьно, иночѧдъ и инорогъ – само последната се появява повече от веднъж и в повече от една творба, а нейното дълголетие се обяснява с това, че назовава библейска реалия.

Добриела Котова. Слово 19 от Учителното евангелие и неговите гръцки източници. – Palaeobulgarica 46/1 (2022) 3-28.

Статия търси отговори на въпроса за оригиналния или преводния характер на тълкувателната част на слово 19 от Учителното евангелие на Константин Преславски. В нея има пасажи, за които се допуска, че може да са авторов текст на Константин, тъй като нямат съответствия в основния негов гръцки извор – ексцерпираните и компилираните в катени фрагменти от беседите на Йоан Хризостом към Евангелието от Матей.  Проверката на 20 манускрипта, засвидетелстващи catenae C110.1 and C110.2, различни от публикуваната от Cramer C110.4, с която обикновено се сравнява славянският превод, потвърждава липсата на съответен текст. Хомилетичният характер на основната част на слово 19 насочва търсенията към самата 61 беседа на Йоан Хризостом към Евангелието от Матей.

Направените сравнения и анализ показват: Тълкователната част на 19 слово има изцяло преводен характер. В 61 хомилия се намира гръцкият оригинал на всички коментирани откъси. Константин Преславски е познавал и активно е използвал текста на беседата на Йоан Хризостом. В изчистения от риторика и съкратен коментар на катената той вплита (integrates, incorporates) пасажи, изрази и думи от оригиналната хомилия. В тази нова компилация място намират и негови собствени мисли и думи. Техният характер, спецификите на превода, начинът, по който е постигната симбиозата на фрагментите от двата източника в завършен и въздействаш текст, показват литературния усет и умения на Преславския епископ и първоучител.