Учителното евангелие на Константин Преславски (дидактичен корпус от 51 беседи) се нарежда сред най-важните паметници на преводната ни литература от IX-X в., а заради авторските части в него – също и на оригиналната. Въпреки това той все още не е проучен системно от редица филологически аспекти, в т.ч. като лексикален корпус и с оглед на преводаческата техника. Целта на проекта е да запълни съществена празнина в познанията за словното богатство на българската книжнина от тази епоха и в частност за езика на един от значимите ѝ представители. Основната задача се състои в изработване на старобългарско-гръцки и гръцко-старобългарски речници индекси към творбата, които да систематизират в пълнота словния инвентар на тази обемна текстова сбирка. Пълната ексцерпция на данните и тяхното представяне в двата словоуказателя ще обогатят познанията за езика на Константин Преславски като преводач и автор. Изследването на данните от двуезичните речници в съпоставка с тези от други творби от епохата, а също и в контекста на лексиката на старобългарския корпус като цяло, ще осветли мястото на Учителното евангелие (нататък УЕ) в изграждането на книжовния старобългарски език, и ще детайлизира познанията за спецификите на лексикално равнище, свързани с авторския стил и стила на жанра. При работата не само с издадени, но и с ръкописни византийски източници, вероятно ще се открият някои по-близки съответствия за фрагменти засега без точен паралел.